Общо: 36 песни, страница: 1
Никога не съм се питал колко много те обичам - просто ти си моята съдба. Всеки миг със теб е вечност, сбъднат сън и волно птица, взела ме на своите крила. Припев: Моя любов, безкрайна любов, знам, и след смъртта към теб ще вървя, моя любов. Вярвай, даже и
ИзбраноПовярвах, че истинска си ти, повярвах на твоите очи. Повярвах, че мога да вярвам в теб, защо ли повярвах?!? Повярвах, че ти си моят свят, повярвах, че без теб не мога аз, повярвах, че няма да има лъжи, защо ли повярвах?! Знам, всичко има цена която плащам
Аз стоя пред теб - смутен, както пред заключена врата. Щом обичаш, знай от мен, няма нищо скрито в любовта. Припев: Обич, щом желаеш, обич дай ми и ти! Искаш от мен да съм нежен - нежна бъди и ти! Искаш от мен да съм щедър, щедра бъди и ти! Всяка нежност
ИзбраноКриво ляво я карам и без теб се оправям. Щом не ми върви във нещо, ей, така на глас запявам. Всяко зло за добро е и без теб се живее, а на улицата моя слънце сякаш ще изгрее. Припев: С мен каквото ще да става, вече пет пари не давам! Всяка мъка е до време
Ти навярно не помниш вече онзи влюбен във теб хлапак. Бе невзрачен и зле облечен и не знаеше как да ти каже да ти каже, че само тебе в свойте нощи прегръща той. Да ти каже, че само тебе е обсипвал с целувки безброй! Припев: Дали си разбрала, че трябва във
ИзбраноОтивам си! Но, моля те, не страдай! Не се измъчвай и не се кори! Не си виновна ти да стигна Ада и огънят му жив да ме гори. Не си виновна ти, не си виновна! Виновен е светът със хорски бяс, със тази пяна мръсна и отровна, изсипана зловещо между нас! Припе
Припев: Душата ми е стон, душата ми е зов, на смърт е моята душа ранена. Душата ми е стон, душата ми е зов, на смърт ранена от любов. Миражите са близо пътят е далеч, учудено в засмяна жизнерадост, на неведение и алчна младост, на знойна плът и призрак ле
Някой подрани, някой закъсня, може би си ти или пък аз, как се разпиля в този луд живот, някъде до нас една любов! Много път ще извървя без посока и сама, но може би далеч напред ще открия себе си и теб Сам и аз ще продължа ала дори накрай света, минал жа
Идвам тук за първи път, а тъй познато ми е всичко- и този стар и прашен път, и тази къща сгушена в листатаИ този праг от стъпки побелял- завръщам се като, във роден дом в който сякаш съм израснал, а стъпвам тук за първи път. Живели ли сме някога преди или
ИзбраноКогато смисъл в живота няма, не ме отчайва човешката ми драма. Тогава също с любов присъща, с ръка гореща надежда ме прегръща. Припев: Зная, вярвам, имам щастлива звезда, вечна, ярка, пази ме тя от беда. Колко ли завист аз надживях, любен и мразен пак оце
Вървиме през мъглата на живота, усещайки и радост и тъга. Вървиме и се питаме защо ли, защо сме тук и дишаме сега?! А всичко просто е и обяснимо, библейски казано - съдба! На този свят сме само гости, не знае никой докога. Припев: Живота ни е даден да го
Почука дъжд по тъжната ми стряха в мигът за изгрев весел отреден и всичките ми птици отлетяха изплашени, че ти не си до мен. А птиците - надеждите ми тайни, че някога ще се завърнеш пак, стопиха се в просторите безкрайни, отидоха си без следа и знак. Прип
Сенки във нощта, сенки без слова, безвъзвратно се разделят в мрака сега. И без глас крещиш- моля те, прости! Не разбра ли - всичко свърши, сбогом, върви! Искаш ме,нали, но защо сгреши? Ти продаде ме за дребни пари. Знам, ще ти простя всичките лъжи Но не з
Изведнъж на брега на един сезон, на брега на моето лято, ти застана на пустия, тих хоризонт, като птица от заминало ято. Ти застана на пустия тих хоризонт, като птица от заминало ято. Светлият блясък на твойта ръка, през нощта на душата ми мина, и потече
Защо почука в нощта на моята врата? Защо запали във мене огън на страстта? Живота ми открадна ти, повярвах в твоите лъжи. Бях луд за теб, ти стана целия ми свят, но си отиде, разби мечтите ми на прах. Не вярвам вече на лъжи, не си ми нужна, разбери! Припе
ИзбраноКогато спре да ти върви животът. Когато всички ти обърнат гръб. И ти се превърнеш от човек в животно - един приятел нужен е до смърт. А имал ли си ти такъв изобщо от хора много нахлували без ред? И в дните ти, и в будните ти нощи един поне остана ли до те
ИзбраноМайчице, Майчице , много ли болка болка и мъка ти причиних много ли майчице трудно понесе туй, че на този свят се явих. Рано попаднах в житейска помия Рано разбрах кой добър е, кой лош Страшно ми беше, че нощем завиваш своят син, не спечелил и грош Майчиц
ИзбраноВ манастир, мило либе, в манастир те майка ти прати. В манастир, с бели зидове и със порти тежко ковани. Манастира, мило либе, не почерни те калугери. Мен почерни, мило либе, ден и нощ по теб да вехна. Огън да гори, либе, майка ти що ни раздели! Майка ти,
Сам през града както си вървях, чух аз от един прозорец стих от песен стара. За младостта, за копнеж и грях, за любов и за омраза, и за вяра. Припев: Да любя и мразя кой е моят път? Искам още тази нощ да реша това. Да любя и мразя ето моят път. Вярвам в н
Животът ни с тебе беше малък театър, играех в него на шега. Безумно и безцелно просто си течеше. Кому бе нужно питам аз? Защо си мислехме, че можем цяла вечност да се залъгваме така? Но ето че е време и сега си тръгвам, не съществува път назад. Припев: Не
Не съжалявайте, мили момчета, че ви оставиха ваш`те любими. Снимките стари за спомен пазете, жълтите снимки с наивните думи. Не съжалявайте, мили момчета, с първата обич животът не свършва. Други филизи израстват там, дето клончето крехко е някой прекърши
Нищо, че ще бъде трудно, повтаряй ми, че ме обичаш. Може би ще ти е трудно, но повтаряй ми, че ме обичаш. Припев: Този свят така ме плаши и навява ужас в мен. Може би ще ти е трудно, но повтаряй ми, че ме обичаш. В живота зъл и тъжен повтаряй ми, че ме об
В тази тиха, свята нощ Стоя замислен на прозореца С болка пълен е света А ето идва Бяла Коледа В тази тиха, свята нощ, В която се роди Спасителя Да се помолим и простим На Коледа да се обичаме Поне на Коледа да се обичаме На Коледа да бъдем по-добри Поне
ИзбраноПролет, пролет, пролет, пролет,с момичешки устни, с момчешки ръце.Пролет, пролет, пролет, пролет,в косите ни блика, в кръвта ни тече...Повярвали в лудия смях на петлите,в звъна на камбана с нестройно сърце,взривяваме зимната броня на днитес момичешки устн
Рано е за сбогом, моля те не бързай, рано е за сбогом, обичта ни свързва! Рано е за сбогом, времето е спряло, любовта не чува хилядния град. Гледам ти очите, синьо огледало и се виждам влюбен, и щастлив, и млад. Рано е за сбогом, моля те не бързай утре е
ИзбраноЛоши приятели слушаш ти возят те с лъскави коли казват че нямал съм пари и повтарят зарежи го ти.(2) Знам че можеш без пари мобифони и коли моят ритъм избери с мен танцувай ти. Припев: С ритъма Шакадъм Шакадъм(2) аз оставам в твоите мисли(2) Хей момиче ти
Много дълго те търсих, много дълго мълчах, но в живота безличен твоя образ видях. На врата почука, просто казах ти: "Влез!" Всичко давах за тебе, ти живота ми взе. Припев: Сега разбрах, любовта е така жестока, след нея живота е болка. Аз разбрах, сега раз
Ти отмина.Ти отмина. Сякаш сън. Сякаш дъжд. Сякаш сняг и пролет и лято, и есен и зима. Твойта сянка над младата ръж се изви като кърпа синя. Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда и една ароматна тъга почна мъничко да се възражда. Аз се спрях,аз
ИзбраноТая болка сърцето предвиди още в първия хубав наш час. Неотменно раздялата иде и над нея аз нямам власт. Но аз друго държа във властта си, то ме вдига над всички беди - о, аз искам в минутите къси да оставя във теб следи. Само следи... Да вбраздя най-дълб
Все нещо обмисляш,все изчакваш, а дните все тъй край нас летят. Ще трябва да бъде всичко с мярка, туй от теб го чувам не за първи път. Много често се криеш зад думите, а пък аз съм на всичко готов. В любовта има капка безумие и за туй е навярно любов. При
ИзбраноТанцувай Саманта... (х5) Припев: Танцувай Саманта, кралицата на танца. Танцувай Саманта, щастлива си сега. Танцувай Саманта, кралицата на танца. Танцувай Саманта, звездата на нощта. Танцувай Саманта. Безсмислено сиво животът тече, за тебе Саманта, красиво
За да засвири моето пиано, убит е слон, отсечен абанос. От тях клавиши някой е направил, до бяло черно, до дървото кост. И черно-бяла е и песента ми, че и светът край мен е черно-бял. Без радостта и мъката събрани, нима човек е истински живял? Припев: (х2
Припев: И чуден и странен, такъв си живея. А друг да изглеждам, а друг да изглеждам да мисля не смея. Безгрижен и весел, дори не отричам. На себе си искам, на себе си искам до край да приличам. И чуден и странен за някой съм зная, но пеейки даже за нещо с
Припев: Дайте шанс, едничък шанс за мирен свят с безгрижни детски дни! Дайте шанс, едничък шанс, свят без сълзи в детските очи! Не, не искам да виждам протегнати детски ръце, да се молят за късче надежда! Не, не искам деца да се будят от глад и от страх и
ИзбраноКакво ли е да си щастлив се питах, и търсих отговор в безсмисления свят на славата, властта и на парите, ненужно е било това разбрах. Припев: Стига ми сега, че срещам утринта с усмивката добра на любовта. Стигат ми сега две добри слова, приятелска ръка и
Припев: Щракам си със пръсти (х3) пея си сега. Щракам си със пръсти (х2) щракам и танцувам - добре ми е така. От сутрин чак до вечер хиляди проблеми чукат, без да питат, на моята врата. Вече не издържам, дявол да го вземе - защо ли все за всичко съм винов
Избрано
